БЯЛА БРЕЗА

Бялата бреза е високо дърво или храст, с гладка, тънка, бяла кора, която се обелва на хоризонтални ивици. Младите клони са прави. Листата са ромбовидни или сърцевидни. Мъжките съцветия са дълги. Цъфти през пролеттта.

Расте из горите, сечищата и по скалистите места - в зоната на иглолистните и буковите гори навсякъде в страната. Отглежда се и като декоративно растение в паркове и градини.

За лечебни цели се използват листата, листните пъпки и кората. Листата се събират през юни-септември, когато са напълно развити. Пъпките и кората - през април и май, по време на движение на соковете в растението и преди разпукването на пъпките.

Действие: Пикочогонно, диуретично, общоукрепващо.

Приложения:

при бъбречни, стомашно-чревни, сърдечни заболявания, при ревматизъм, кожни болести

при отоци от сърдечен и бъбречен произход

запарка от листа: при кожни болести - екземи, лишеи, обриви

при спазми и болки в стомаха, атеросклероза

пресен сок: общоукрепващо при анемия, лечение на циреи, труднозаздравяващи рани

брезов катран при леченето на кожни болести

БЯЛ РАВНЕЦ

Белия равнец е многогодишно тревисто растение с пълзящи подземни издънки, с право неразклонено стъбло. На върха на стъблото цветните кошнички са събрани в гъст щит. Всяка кошничка се състои от 5 периферни, бели езичести цветове. Цъфти от юни до септември.

Расте по тревисти места, по ливади, между храстите в цялата страна и над 1000 м надморска височина.

За лечебна цел се използват цветните кошнички и надземната част.

Експериментално е доказано кръвоспиращото действие. Има известно ободряващо и болкоуспокояващо действие. Нормализира двигателната и секреторната функция на стомаха. Притежава противовъзпалително действие.

Приложения:

като кръвоспиращо средство при кръвотечение на матката, венците, носа, стомаха и др.

за възбуждане на апетита, при стомашни възпаления с болки - язва, гастрит

при колит, газове, бъбречни заболявания

при сърцебиене, главоболие, виене на свят и др.

ЛАВАНДУЛА

Отделното стръкче лавандула е дребничко и срамежливо , но богатата туфа е разкошна и ароматна. Получили сме я като дар от Средиземноморието. Позната е още от древността като лекарствено и етерично-маслено растение , но притежава и много други ценни качества. Цветовете са богати на етерични масла. Те се използват широко в парфюмерията , козметиката , медицината ( при ставни и ревматични заболявания ). Мнозина слагат цвят в гардероба , защото мирисът гони молците .
Запарка от цветове действа успокояващо на нервни и напрегнати хора.
Лавандулата е добро медоностно растение . Медът , получен от нея , посвоя аромат се смята за един от най-добрите .
Лавандулата е многогодишно разклонено храстче , стига на височина до 60 см. Цветовете са синьо - виолетови , събрани в класовидни съцветия на върха на стъблото. Те цъфтят и разнасят аромата си от юни до август.
Въпреки южния си произход , издържа на студ . През лятото обаче иска много топлина и слънце. Тя има изключителни претенции към светлината , за да образува етерични масла. Издържа на суша. Не понася преовлажняване на почвата.
Лавандулата се размножава чрез семена и вегетативно.
Лавандулата може да се отглежда в двор или в градината, а защо не и в сандъче на балкона .

ЛАЙКА

Използваемата част на лайката са само цветовете , които са богати на етерични масла с ценни вещества - хамазулен, главно на него се дължи лечебното действие , още терпен, каприонова и изовалерианова киселина , горчиви и слизести вещества , смоли, каротин и др. Лечебните свойства на лайката са много- противовъзпалителни , кървоспиращи , болкоуспокояващи , стимулира отделянето на стомашен сок , ускорява сърдечния ритъм и др. Народната медицина препоръчва лайката при възпаление и камъни в бъбреците , възпаление на стомаха и червата , при главоболие , болки в стомаха и червата. Външно лайката се използва за изготвяне на лапи, за промивка при възпаление на очи, рани в устата , за гаргара при гърлобол, зъбобол и др.
Етеричното масло намира приложение за производство на парфюми и козметични средства.
Цъфти през май. Лайката е едногодишно растение . Стъблото е силно разклонено и достига до 50 см. височина . Листата са двойноперести, силно разсечени на тесни дялове , седящи. Разклоненията завършват със съцветия кошнички.По цветното ложе са наредени цветовете - периферните са езичести и бели - тръбести и жълти. Медицинската лайка се различава от другите видове с по-едрите си цветни кошнички.
Лайката е растение на умерения климат . Тя издържа на студ и презимува успешно. Не е взискателна към почвата . Расте на всички почвени типове . Но е добре да се избират почви , които да са с добър воден и хранителен режим , да са чисти от плевели , да не образуват почвена кора . След поникването на семената младите растения са силно светлолюбиви и влаголюбиви. За нормалното си развитие тя изисква средни дневни температури 20-30 градуса .
Лайката е възможно да се отглежда няколко години на едно място , понеже семената й се самозасяват . Когато се прибират , са с ниска кълняемост , но след 2-3 мес . доузряват и кълняемоста им може да достигне до 90 % . Преди сеитбата мястото се обработва дълбоко , а преди това се наторява с оборска тор .
Сеитбата се извършва рано през пролетта или рано есента. Така растенията изпреварват летните засушавания.
Цветовете се берат при пълен цъфтеж, когато 50% от цветовете са разцъфнали.

ЧЕСЪН

Чесънът съдържа специфични химични вещества, които се отличават от другите зеленчуци. Характерно за чесънът е богатството му на микроелементите селен, манган и мед, витамините C,B6,B1. , аминокиселината триптофон и дуги. Но най-характерни за него са сяросъдържащите съединения, от които в най-големи количества е алиинът.
При счукване , стриване, нарязване скилидките на чесъна отделят алиин , който под действията на алиназата образува сяросъдържащото съединение алицин. Алицинът е нетрайно и нестабилно веществои се превръща по-бързо или по-бавно в други по-стабилни , но също с високотерапевтични свойства молекули.
Няма друга зеленчукова култура , от която при разместване на химичните вещества от клетките ( смачкване на скилидките ) да изтича такъв комплексен и богат коктейл от антибактериално, антимикробно , антивирусно и антиоксидантно действие.
Съхранявайте в тъмно и хладно място, но не и в хладилник, няколко седмици. Покълналите скилидки губят острия си вкус и аромат, но пак могат да се използват.

• За да обелите по-лесно скилидките, поставете ги на дъска за рязане, натиснете отгоре с тъпата страна на голям нож към чесъна и натиснете леко с юмрук. Така чесънът ще се обели по-лесно.

• За да премахнете миризмата на чесън от ръцете си, натрийте ги със сол или лимонов сок и след това измийте със сапун.

• Сотирайте чесъна на ниска температура. Ако се готви твърде дълго и на висока темепратура, чесънът потъмнява и става горчив.

• При счукване, накълцване или смачкане в преса, се освобождават повечето от етеричните масла на чесъна и вкусът е по-остър, отколкото като е цял или нарязан на филийки.

• Добавяйте за вкус към супи и яхнии. Печете на фурна към ястията, които приготвяте.

• Накълцвайте го ситно като добавка към салатни сосове.

• Изпечете цели глави, докато омекнат. Извадете меката част на скилидките и я намажете върху хляб.

• За да приготвите чеснови хлебчета, натрийте препечен хляб със суров и напръскайте със зехтин.

Не съдържа мазнини, натрий и холестерол.
В кулинарията и медицината се използуват пресните луковици и листата на чесъна. Днес се култивира във всички страни с умерен климат.
Принадлежи към сем. Кремови.
Луковиците имат силен мирис на сяра и сладникаво парлив. остър вкус. Понякога на пазара се срещат изсушени резени от скилидки чесън, опаковани в целофан. Така той издържа до 7 месеца, без да загуби своя аромат. Продава се и счукан със сол под. формата на паста, но в нея липсва свежият аромат на пресен чесън.
У нас от чесновите луковици се правят туршии, които се предлагат на пазара в буркани.

В чесъна се намират алеин (без миризма) и други сяросъдържащи вещества, при разграждането на които се получава диалилсулфид. Това вещество е главната съставна част на чесновото етерично-масло, което дава неговия силен мирис.

Един мг алицин по своето бактерицидно действие отговаря на 15 оксфордски единици пеницилин.

Чесновите скилидки са по-силни но действие върху болестотворните микроорганизми от фенола и сублимата. В чесновото етерично масло се съдържат още фитостернни (действуващи против повишено артериално налягане и атеросклероза), захари, органични киселини и др.

Чесънът има разнообразен химичен състав и в сравнение с кромида е значително по-богат с хранителни вещества, минерални соли и витамини.

Луковицата му съдържа средно 65% вода, 23,5% инулин(въглехидрат), 6,5% белтъчини, 0,8% целулоза, както и калиеви, фосфорни, калциеви, магнезиеви, натриеви и железни соли. Съдържа също витамини от групата Ви витамините С и РР.

Зеленият чесън съдържа по-големи количества витамин С и провитамин А (каротин).

В чесъна се съдържа до 158мг% етерично масло, на което се дължи специфичната му миризма. В него се намират големи количества фитонциди, поради което го считат за едно от най-сигурните предпазни средства срещу заразни болести. По-малките скилидки имат по-лют вкус в сравнение с по-едрите.

Апетитовъзбуждащото му действие дава основание да се използува широко в кулинарията. Той придава особено приятен аромат и вкус на редица блюда. Балканските и средиземноморските народи обаче използуват неправилно чесъна, като го консумират в големи количества.
В Средна Европа за: ароматизиране на ястията само се изтърква със скилидка чесън съдът за приготвянето им.
Стрит със сол на каша, чесънът се слага в таратор,. пача и др.

Чесънът не трябва да се пържи в мазнина, тъй като губи от ароматните си вещества.

Чесънът действа добре на сърдечната дейност. Една от съставките в чесъна поддържа еластичността на кръвоносните съдове, предотвратява тромбозата. Подробни анализи доказаха, че същото вещество намалява холестерина в кръвта, защото увеличава липопротеините. които пренасят холестерина извън тялото.

Сок от пресен чесън подтиска вируса ни грипа.

Той регулира сърдечната дейност и процесите, свързани с регулацията на тъканите, стимулира отделянето на секреция от жлезите на храносмилателния тракт и на жлъчката. За да свалите повишеното кръвно налягане, ежедневно трябва да изяждате една-две скилидки чесън. Ако се притеснявате от миризмата – използвайте чесновите препарати от аптеките.

Използва се против острици и други чревни паразити. (Правят се клизми вечер с 2 глави стрит чесън, 2 г сол и 100мл хладка води)

Извлек от чесън (1:10) се прилага под формата на инхалации при заболявания на горните дихателни пътища и особено астма.

Според някои изследвания чесънът помага за понижаване на кръвното налягане и холестерола, но се оказва, че дневното количество чесън, необходимо да допринесе за това, обикновено е доста повече от това, което повечето хора консумират.

ЧЕРЕН ПИПЕР

Пиперът е най-широко разпространената в света подправка , и се употребява повече от 4000 години. В Рим пиперът бил добре познат и високо ценен. Римляните го използвали в невероятно големи количества .Арабите държали монопола върху търговията с него и тайната на пътя до неговата родина Индия.
Пиперът е многогодишно пълзящо , полувдървесинено , лиановидно растение ,което е от семейство пиперови. Стъблата достигат височина до 12 м. и дебелина от 8 до 12 мм. Има въздушни корени които се образуват по възлите . Листата са прости , кожести , широки , яйцевидни или заострени , разположени последователно. Цветовете са дребни , сиво-жълти или бели, събрани в класовидни съцветия с дължина 7-10 см. под формата на гроздове .След прецъфтяване се развиват плодове , които достигат големина на черните боровинки. На цвят са червени , а при узряване жълти. Черният, белият и червеният пипер се добиват от плодовете на това растение и разликата между тях се състои в степента на узряване.Подправката се получава от ферментирали изсушени недоузрели червени плодчета на растението. Зелените неузрели плодчета дават сходната подправка зелен пипер след изсушаване или мариноване в саламура или оцет. От изсушените и обелени узрели плодове се получава бял пипер.
Черният пипер възбужда апетита и дразни лигавицата на стомаха и червата, като предизвиква повишено отделяне на стомашен сок. Когато се употребява в по-големи количестваи продължително време, може да причини възпаление на лигавицата на храносмилателните органи, жлъчните пътища и бъбреците.

РОЗМАРИН

Розмаринът е член на семейството на ментата и мащерката . Представлява вечнозелен полухраст , който достига височина от 20 до 80 см. Клончетата му са покрити с тесни линейни , завити в краищата , белезникави отдолу листа , покрити с гъсти къси власинки. В основата на тесните листа са събрани в снопчета синкави или виолетови цветове. Цъфтежът е от юни до август. Плодът е орехче.
Розмаринът е светлолюбива култура , силно сухоустойчива . За доброто му развитие е необходимо добре огрявано от слънце място. Предпочита варовити , каменисти до песъкливи почви, с добра аерация . Почвите трябва да са добре дренирани и да не са глинести . Растението се размножава чрез зелени резници . Разсажда се през пролетта . Първата реколта се събира 18 месеца след разсаждането.
Отглежда се в градини и по балкони и тераси.
Като подправка се използват изсушените листа на розмарина . Те съдържат 2 % етерични масла , дъбилни вещества смили и др. Розмаринът притежава силен сладникав аромат на камфор , напомнящ мириса на бор. Има много пикантен , леко остър нагарчащ вкус. Пикантният му аромат е много силен затова трябва като подправка да се използва пестеливо.
Преди употреба листата се счукват или смилат . Пресни листата на розмарина често се използват в средиземноморската кухня като зелена подправка . От тях се прави билков чай , който има особено остър аромат. Стритите листа се използват като подправка на супи , салати , месни пълнежи, към печено месо , печени птици , гъби, варена риба , червено и бяло зеле и към маринати.

ЦЕЛИНА

Целината , известна още като керевиз, принадлежи към голямото семейството на магданозът, копарът , морковите. Тя почти целогодишно се използва в кухнята наред с лука , морковите и картофите. Целината , която отглеждаме в двора си , е използвана от древността като подправка и за медицински цели. Днес се отглежда по всики континенти , в страните с умерен климат. Приятният аромат и вкус , който се дължи на етеричното масло в нея , я прави широко отглеждана и у нас . И то под трите и културни разновидности- листна , с развити къдреви листа и къси дръжки, дръшковидно-листна, с дебели месести дръжки и листа, и кореноплодна , която образува добре офотмен кореноплод. За храна се използват листата, стъблата и корените , а в медицината и семената. Хранителната стойност на целината се сочи , като една от най-високите в сравнение с другите зеленчуци. Тя е ниско калорична , има малко въглехидрати и почти никакви липиди. Съдържа и високо количество хранителни влакнини, протеин богат на незаменими аминокиселини и особенно на триптофан.Тя е богата на калий , магнезий, калций , фосфор , натрий , молибден , манган, мед , цинк , на витамини от B-групата , витамин C , каротен- предшественик на витамин А. Но най-характерни за нея са биологично-активните вещества.
Отдавна се знае свойството на целината да намалява и регулира кръвното налягане . Основна причина за това са химични съединения , наричани фталиди. Те имат способноста да отпускат мускулите на кръвоносните съдове , в следствие на което те се разширяват и улесняват свободното движение на кръвния поток .Освен това тези съединения подтискат образуването на "хормона на стреса" , за който се знае че причинява свиване на кръвоносните съдове и води до повишаване на кръвното налягане . Някои виждат парадокс в това че целината се препоръчва за понижаване на високото кръвно налягане , след като спада към зеленчуците с високо количество натрий. Диетолозите смятат , че натрия в целината се намира в много по подходяща форма за усвояване от организма , отколкото от готварската сол.
Изследванията потвърждават положителните ефекти от сока от целина върху намаляването на общия и лошия холестерол, понижаване на високо кръвно, и предотвратяване на сърдечно-съдови болести, инфаркти и инсулти.
Кумарините са химични съединения , които се срещат във всички части на целината и се характеризират със силно изразени специфично здравни ефекти. Те се проевяват като мощни антиоксиданти и предпазват много клетки в различните човешки органи от канцерогенни повреди , които се причиняват от свободните радикали. Кумарините подпомагат дейността на клетките в белите кръвни телца , които участват в имунната защита , срещу потенциални молекули и клетки , включени в канцерогенни процеси.

КУРКУМА

Куркумата се нарича още " жълто коренче ". Расте в Югоизточна Азия .Наподобява шафрана, въпреки че растението не прилича на това , но то може да го замести.Причината за това сравнение е , че куркумата , подобно на шафрана , притежава яркожълт цвят и е подходящ оцветител както за ястия и напитки, така и за текстил. Освен като основна съставка на кърито и като оцветител на оризови и зеленчукови ястия , индийците от векове я ползват и за багрене на тъкани.Жълтите одежди на будистките монаси са боядисани най-често с куркума.В народните вярвания коренчето се е смятало за магическо средство, затова са го носели със себе си, като защита от лоши духове.
Куркумата е тръстиковидно многогодишно растение , високо до 1 метър. Листата са елиптични, до 45 см. дълги и 15-18 см. широки с дълги дръжки.Цветовете са бели и са събрани в класовидни съцветия. Клубеновидните коренища са едри и ароматни. Те се изваждат когато са узрели, почистват се , варят се , кората им се остъргва и останалата част се смила.При варенето се развива жълтото багрило .Коренището съдържа нишесте , белтъчно вещество, етерично масло, терпени, куркумен, оцветяващо багрило.
Растението се размножава чрез разделяне на коренищата през месец февруари- март. До разделянето коренищата се съхраняват на сухо и топло място, при температура 18-20 градуса. Нарязаните парчета се засаждат в широки сандъчета . Растенията се нуждаят от светло място и пръскане с вода през лятото.През късната есен листата отмират , поливането рязко се намалява , а след това се прекратява до февруари- март.Коренищата се съхраняват в сух пясък, в топло помещение.
Има слаб пиперен, леко горчив вкус, с привкус на портокал и джинджифил.
Куркумата е една от малкото подправки , които е желателно да се купуват смлени на прах. Използва се в малки количества .
Етеричното масло на куркумата подобрява дейноста на стомаха, червата и на жлъчката, има антимикробно действие , и се използва при възпаление на жлъчката и нарушено храносмилане, без да вреди на естествената чревна флора.Има тонизиращо действие. Действа благоприятно и на черния дроб и при заболяване от диабет. Дава на черния дроб енергия , която му е необходима за освобождаването от отровите. Куркумата има и характерно действие върху кожата.