ЦЕЛИНА

Целината , известна още като керевиз, принадлежи към голямото семейството на магданозът, копарът , морковите. Тя почти целогодишно се използва в кухнята наред с лука , морковите и картофите. Целината , която отглеждаме в двора си , е използвана от древността като подправка и за медицински цели. Днес се отглежда по всики континенти , в страните с умерен климат. Приятният аромат и вкус , който се дължи на етеричното масло в нея , я прави широко отглеждана и у нас . И то под трите и културни разновидности- листна , с развити къдреви листа и къси дръжки, дръшковидно-листна, с дебели месести дръжки и листа, и кореноплодна , която образува добре офотмен кореноплод. За храна се използват листата, стъблата и корените , а в медицината и семената. Хранителната стойност на целината се сочи , като една от най-високите в сравнение с другите зеленчуци. Тя е ниско калорична , има малко въглехидрати и почти никакви липиди. Съдържа и високо количество хранителни влакнини, протеин богат на незаменими аминокиселини и особенно на триптофан.Тя е богата на калий , магнезий, калций , фосфор , натрий , молибден , манган, мед , цинк , на витамини от B-групата , витамин C , каротен- предшественик на витамин А. Но най-характерни за нея са биологично-активните вещества.
Отдавна се знае свойството на целината да намалява и регулира кръвното налягане . Основна причина за това са химични съединения , наричани фталиди. Те имат способноста да отпускат мускулите на кръвоносните съдове , в следствие на което те се разширяват и улесняват свободното движение на кръвния поток .Освен това тези съединения подтискат образуването на "хормона на стреса" , за който се знае че причинява свиване на кръвоносните съдове и води до повишаване на кръвното налягане . Някои виждат парадокс в това че целината се препоръчва за понижаване на високото кръвно налягане , след като спада към зеленчуците с високо количество натрий. Диетолозите смятат , че натрия в целината се намира в много по подходяща форма за усвояване от организма , отколкото от готварската сол.
Изследванията потвърждават положителните ефекти от сока от целина върху намаляването на общия и лошия холестерол, понижаване на високо кръвно, и предотвратяване на сърдечно-съдови болести, инфаркти и инсулти.
Кумарините са химични съединения , които се срещат във всички части на целината и се характеризират със силно изразени специфично здравни ефекти. Те се проевяват като мощни антиоксиданти и предпазват много клетки в различните човешки органи от канцерогенни повреди , които се причиняват от свободните радикали. Кумарините подпомагат дейността на клетките в белите кръвни телца , които участват в имунната защита , срещу потенциални молекули и клетки , включени в канцерогенни процеси.

КУРКУМА

Куркумата се нарича още " жълто коренче ". Расте в Югоизточна Азия .Наподобява шафрана, въпреки че растението не прилича на това , но то може да го замести.Причината за това сравнение е , че куркумата , подобно на шафрана , притежава яркожълт цвят и е подходящ оцветител както за ястия и напитки, така и за текстил. Освен като основна съставка на кърито и като оцветител на оризови и зеленчукови ястия , индийците от векове я ползват и за багрене на тъкани.Жълтите одежди на будистките монаси са боядисани най-често с куркума.В народните вярвания коренчето се е смятало за магическо средство, затова са го носели със себе си, като защита от лоши духове.
Куркумата е тръстиковидно многогодишно растение , високо до 1 метър. Листата са елиптични, до 45 см. дълги и 15-18 см. широки с дълги дръжки.Цветовете са бели и са събрани в класовидни съцветия. Клубеновидните коренища са едри и ароматни. Те се изваждат когато са узрели, почистват се , варят се , кората им се остъргва и останалата част се смила.При варенето се развива жълтото багрило .Коренището съдържа нишесте , белтъчно вещество, етерично масло, терпени, куркумен, оцветяващо багрило.
Растението се размножава чрез разделяне на коренищата през месец февруари- март. До разделянето коренищата се съхраняват на сухо и топло място, при температура 18-20 градуса. Нарязаните парчета се засаждат в широки сандъчета . Растенията се нуждаят от светло място и пръскане с вода през лятото.През късната есен листата отмират , поливането рязко се намалява , а след това се прекратява до февруари- март.Коренищата се съхраняват в сух пясък, в топло помещение.
Има слаб пиперен, леко горчив вкус, с привкус на портокал и джинджифил.
Куркумата е една от малкото подправки , които е желателно да се купуват смлени на прах. Използва се в малки количества .
Етеричното масло на куркумата подобрява дейноста на стомаха, червата и на жлъчката, има антимикробно действие , и се използва при възпаление на жлъчката и нарушено храносмилане, без да вреди на естествената чревна флора.Има тонизиращо действие. Действа благоприятно и на черния дроб и при заболяване от диабет. Дава на черния дроб енергия , която му е необходима за освобождаването от отровите. Куркумата има и характерно действие върху кожата.